Из дебрите на Южни Родопи!

“Дуйни ми льохни, бел ветре,
Разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове.

Не е случайно твърдението, че из тази планина витае нещо магично. Това красиво кътче се различава от всички други планински райони. Родопите имат своята мистика и история.

Останахме шестнадесет човека. Ний сме. И чакаме Коледа. И вие с радост да я дочакате!

Някъде по изборно време…

Родопска красавица!

На Празняк – съвсем празнячно!

Българското село Долен!
Пасторален и за мнозина един забравен свят. Свят, запазил изящността на своята неподправена автентичност. Всяка построена къща е плод на труда на цялата общност, в неимоверна борба с природата. Всеки помага всекиму. Не напразно има приказка, че „Балканът ражда хора, а полето тикви“. Тук, жителите, колкото са останали, носят в душите си забравената човешка чистота. Това ми навява този оживял и носещ собствена душа, прекрасен художествено-документален фото пейзаж!